Казвам се Силвия и години наред търпях несправедливост в собственото си семейство, наблюдавайки как свекърва ми Пенка винаги предпочиташе снаха ми Мария. Докато на нея се падаха парите и подаръците, на мен и мъжа ми оставаха само обикновени обяди и усещането, че не сме достатъчни. Това е история за болката, борбата за справедливост и въпросите, които остават, когато любовта не е достатъчна.
В този разказ споделям как болката от несправедливостта в собственото ми семейство ме накара да се съмнявам в себе си и в близките си. Разказвам за разочарованието, когато свекърва ми отказа да помага на нашето дете, но с радост се грижеше за внучето си от дъщеря си. Това е история за предателството, мълчанието и трудните въпроси, които остават без отговор.
Живея между два свята – този на моето скромно семейство и този на богатите ми свекър и свекърва. Те обсипват сина ми с луксозни подаръци, които обаче никога не стигат до нашия дом. Тази несправедливост разяжда връзките ни и ме кара да се питам: какво всъщност означава да си семейство?
В тази история разказвам за живота си в едно малко българско село, където семейството ми се сблъсква с тежки финансови трудности и социално неравенство. Централният конфликт е между нас и нашите съседи – роднини, които живеят охолно, докато ние броим стотинките за хляб. През очите на един син се разкриват болката, срамът и надеждата за по-добро бъдеще.
