На 65 години, след дългогодишен брак и отглеждане на син, се влюбих в друга жена. Синът ми замина за чужбина със семейството си, а домът ни с Анна стана непоносимо празен. Разводът на тази възраст изглеждаше немислим, но любовта ме накара да преосмисля всичко.
След като съпругата ми ме напусна, аз се върнах в родното си село, за да намеря себе си и да преоткрия щастието. Там, сред спомените от детството и забравените пътеки, открих нови приятелства и смисъл в живота. Въпреки болката от предателството, успях да се изправя и да започна отначало.
Получих писмо от съпруга си, в което той искаше развод. Това ме разтърси до дъното на душата ми и ме накара да преосмисля целия си живот. В крайна сметка, това писмо стана катализатор за ново начало, което никога не съм очаквала.
Свекървата на Емилия, госпожа Тодорова, винаги е била предизвикателно присъствие в живота ѝ. Още от самото начало тя не одобряваше Емилия, но реакцията ѝ към раждането на дъщерята на Емилия остави всички в недоумение. Госпожа Тодорова настоя Емилия и детето ѝ да напуснат дома ѝ, убедена, че синът ѝ заслужава по-добро от това, което тя възприемаше като предателство.
Партньорът ми изчезна, вземайки всичките ни пари. Най-добрата ми приятелка дойде веднага, щом разбра. Отчаяно търся насоки как да продължа напред.
