Стоях в кухнята, докато Петър крещеше по телефона с най-добрия си приятел за това колко още хора може да покани на нашето новогодишно парти. Аз копнеех за тишина и споделен уют, а той мечтаеше за шумна веселба, която никой няма да забрави. Тази нощ се превърна в огледало на нашите вътрешни битки – къде свършва компромисът и започва загубата на себе си?