Казвам се Зоя. На 73 години съм, вдовица, живея сама в панелен блок в Люлин. Една среща с момче в кварталната библиотека промени не само неговия живот, но и моя – и на целия ни квартал.
Аз съм Мария Николова, учителка по български език и литература в едно обикновено софийско училище. Днес ще ви разкажа за най-трудната си година – тази, в която се осмелих да кажа истината на родителите за техните деца. Историята ми е за сблъсъка между илюзиите и реалността, за болката от предателството и надеждата, че някой ще чуе гласа на учителя.
Казвам се Димитър и съм баща на осмокласничката Мария. Историята ми е за болката, която изпитах, когато видях как парите и статутът започнаха да разделят децата в елитното училище на дъщеря ми. В опита си да се изправя срещу тази несправедливост, се сблъсках с неочаквани последици, които промениха мен и семейството ми завинаги.
