Стоя в студения тъмен коридор с двете си деца, Боряна и Калоян, треперейки не само от студа, а и от страха от бъдещето. След години насилие, събрах смелост и напуснах мъжа си, въпреки че знаех колко малко помощ мога да очаквам. Сега, обгърната от тишината, се питам: докога ще мълчим пред нечий чужд ужас?