Останах вдовица с три деца и се боря всеки ден да им осигуря по-добър живот. Майка ми отказва да ми помогне, а аз се разкъсвам между вина, безсилие и надежда. Това е моята история за оцеляване, прошка и търсене на смисъл.
Казвам се Снежана, на 59 години съм и живея в Пловдив. Преди двадесет години напуснах дванадесетгодишната си дъщеря Мария, за да работя в Италия, вярвайки, че това е единственият начин да оцелеем. Днес Мария не иска да ме погледне, а аз се чудя дали наистина имах избор.
Казвам се Мария и преди пет години взех решение, което преобърна живота ми – спрях да харча пари. Историята ми е изпълнена с болка, самота и неочаквани уроци за това какво значи да оцеляваш в България без удобствата на съвременния свят. Това е разказ за битката ми със себе си, със семейството и с обществото.
