Казвам се Георги и цял живот съм мечтал някой да ме обича истински. Израснах в дом за сираци, където надеждата беше единствената ми опора, докато не срещнах семейство, което преобърна света ми. Това е моята история за търсенето на любов, преодоляването на предателството и намирането на истински дом.
В една дъждовна нощ оставих новороденото си момиченце на прага на непознат дом в Пловдив. Сърцето ми се късаше, но знаех, че това е единственият шанс тя да оцелее и да има по-добър живот. Сега, години по-късно, се питам дали някога ще ми прости и дали обществото ще разбере болката ми.
Казвам се Иван и цял живот съм търсил мястото си. След години в приемни семейства и безброй разочарования, най-накрая намерих хора, които ме приеха такъв, какъвто съм. Но пътят до там беше изпълнен с болка, страх и трудни избори.
От малка се чувствах чужда в собственото си семейство. Винаги се сравнявах със сестра ми и усещах, че не принадлежа тук. Истината, която майка ми най-накрая ми разкри, преобърна целия ми свят.
Това е моята изповед – майка, която след почти четири десетилетия раздяла среща биологичния си син. През годините живях с болката от принудителното осиновяване, а сега трябва да се изправя срещу собствените си емоции и да се опитам да възстановя връзката ни. Това е история за загубата, надеждата и семейните рани, които никога не зарастват.
Казвам се Рая и цял живот съм мечтала за истинско семейство. В навечерието на Коледа написах писмо до Дядо Коледа с три желания, но не подозирах, че най-голямото ми ще се сбъдне. Това е историята за болката, надеждата и чудото, което ме намери, когато най-малко очаквах.
В сърцето на България, семейство Иванови осиновява малката Ана от дом за деца. Година по-късно, те получават мистериозно писмо, което разкрива тайни от миналото на Ана и поставя семейството пред неочаквани предизвикателства. Историята разказва за любов, надежда и силата на човешкия дух.
