В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато семейството ми ме отхвърли заради избора ми да следвам вярата си. През болката, самотата и отчаянието, открих силата на молитвата и Божията любов, които ми помогнаха да се изправя. Днес вярвам, че прошката и надеждата могат да променят дори най-студените сърца.
Още от малък усещах, че в нашия дом има нещо, което липсва – не само пари, но и баща. Майка ми и баба ми се бореха всеки ден, за да оцелеем, а аз растях с въпроси, които никой не искаше да чуе. Тази история е за болката, срама и надеждата, които ме оформиха.
Връщам се в родното село след двадесет години изгнание, търсейки прошка и място сред хората, които някога ме осъдиха. Майка ми, Бистра, ме посреща със сълзи, но селото не е забравило греха ни. Това е моята история за болката от отхвърлянето, копнежа за приемане и силата да простиш, когато никой друг не го прави.
