Още чувам как майка ми ми тръшна чашата в мивката и ми каза да спра да развалям семейството 😶. Аз бях сигурна в едно, после излезе друго, и накрая не знаех кого точно мразя повече — нея, него или себе си. Историята е за това как истината не винаги носи облекчение, а понякога ти взема и последното усещане за сигурност 🥲. И още се чудя дали изобщо има прошка, когато вместо защита получиш отричане.