Получих покана за класовата среща и не исках да отида. Но когато видях името на Марин в списъка, нещо в мен се раздвижи. Тази вечер преобърна живота ми и ме накара да се изправя срещу спомените и страховете си.
Случайна среща в парка преобръща целия ми свят, когато след четиридесет години виждам първата си любов. Едно негово изречение ме връща към младостта, към болките и мечтите, които съм крила дълбоко в себе си. Тази история е за пропуснатите възможности, за прошката и за това какво означава да започнеш отначало, когато вече си мислиш, че всичко е отминало.
След четири десетилетия съдбата ме сблъска с човека, когото някога обичах до полуда. Срещата ни разкри болезнени истини за миналото, за мен самата и за това какво значи да простиш. Това е история за изгубените илюзии, семейните тайни и втория шанс, който понякога не е това, което очакваш.
Не очаквах, че един обикновен ден ще преобърне целия ми свят. Срещата с първата ми любов ме изправи пред избор, който никога не съм си представяла, че ще трябва да направя. Сега се питам – кое е по-важно: миналото, което никога не си отишло, или настоящето, което съм градяла с години?
След 40 години отново срещнах първата си любов – човекът, когото някога боготворях, а сега едва разпознах. Върнах се към спомените за младостта, за мечтите и болките, които ни разделиха. Днес се питам: може ли миналото да ни даде нов шанс или само да отвори стари рани?
След 14 години отсъствие се връщам в родния си град, за да се изправя пред спомените, които съм бягал да забравя. Срещата с първата ми любов, Мария, разпалва стари чувства и разкрива тайни, които никога не съм очаквал. В този разказ се сблъсквам с болката от миналото, надеждата за прошка и трудните избори, които определят кои сме.
След 14 години отсъствие, се завръщам в малкия град, където съм израснал. Спомените за първата любов и простотата на живота там ме връщат назад във времето. Срещата с миналото обаче се оказва по-емоционална и драматична, отколкото съм предполагал.
