Винаги съм била дъщерята, която всички очакват да се жертва. След години грижи за семейството и изплащане на студентски кредити, реших да замина сама на пътешествие, въпреки неодобрението на близките. Сега се питам: егоист ли съм или най-сетне започнах да живея за себе си?