В този разказ споделям за деня, в който свекърва ми, Мария, премина всякакви граници в името на пестеливостта. Шокът и гневът ми ме накараха да търся съвет и разбиране, но истината, която открих, се оказа далеч по-болезнена от очакваното. Историята ми е за семейството, границите и цената на икономиите.
Още от малък живея с усещането, че щастието е нещо, което трябва да се отлага за по-добри времена. Майка ми, Мария, винаги е била обсебена от спестяването и сигурността, докато аз и сестра ми Ива мечтаем за малко свобода и радост. Историята ми е за сблъсъка между поколенията, за болката от неизказаните думи и за това какво значи да живееш истински.
Израснах в свят на употребявани стоки и бюджетни ястия. Обсебеността на баща ми от спестяването на пари ме остави с чувство на лишение и недоволство. Сега, като възрастен, се боря да се освободя от сенките на миналото си.
През цялото това време той е купил хляб само два пъти и мляко веднъж. И го направи само защото го помолих. Казвам се Мария.
Винаги съм била пестелива с разходите си. Веднъж Иван ме попита дали бих обмислила да стана домакиня, но никога не бих се съгласила с това. Вярвам, че е по-добре да имаш скромен доход, отколкото да зависиш от някой друг. Съпругът ми споделя същото мислене. Понякога се налага да работя извънредно и се съгласявам с това.
