Още от първия ден в семейството на съпруга ми усещах, че не съм желана. Въпреки всичките ми усилия да се впиша и да помагам, когато самата аз имах нужда от подкрепа, всички се обърнаха срещу мен. Днес вече не съм тяхната спасителна жилетка и отказвам да бъда жертва на чуждото безразличие.
Тази година реших да не празнувам рождения си ден, защото съм без пукната стотинка. Приятелите ми обаче не приеха отказа ми и направиха нещо, което промени начина, по който гледам на приятелството и подкрепата. Историята ми е за гордостта, срама и истинската сила на човешките връзки.
През очите ми ще видите как двадесетгодишно приятелство с Мария се разпада, когато най-много имам нужда от нея. Ще ви разкажа за болката от предателството, за самотата и за трудния избор между прошката и самоуважението. Това е моята изповед за границите в приятелството и за това какво означава да бъдеш истински приятел.
Всичко започна с един телефонен разговор от майка ми, който преобърна живота ми. Между мен и съпруга ми Георги се появи пропаст, породена от неразбирателство и очаквания за финансова подкрепа към родителите ми. Сега се чудя дали любовта и доверието могат да устоят на тежестта на семейните задължения и гордостта.
Тя се изправи пред предизвикателствата на живота с кураж, който надхвърляше годините ѝ. Мислех, че съм я подготвил за всичко, но никога не очаквах това… Когато Емилия беше само на 17.
