Всичко се промени в деня, когато разбрах, че родителите ми са оставили семейната къща на сестра ми Мария. Болката и гневът ме разкъсваха, но с времето и много разговори осъзнахме истинската стойност на семейството. Днес знам, че домът не е само тухли и керемиди, а връзките между нас.
Казвам се Виктория и съм баба, която изгуби връзката с внучката си Зоя след жесток скандал с дъщеря ми Мария. Опитах се да поправя нещата, но Мария ме изолира напълно, а после дори потърси съдебна забрана да виждам Зоя. Сърцето ми е разбито, а надеждата за помирение избледнява с всеки изминал ден.
Аз и съпругата ми, Елена, сме посветили живота си на усилена работа, за да осигурим дом за нашите деца. Въпреки че постигнахме тази мечта, усилията ни да осигурим всичко за тях се обърнаха срещу нас, когато те се опитаха да ни изгонят от собствения ни дом. Тази история разказва за предателството, болката и надеждата за помирение.
Въпреки че разводът на съпруга ми беше финализиран преди три години, свекър ми остава фиксиран върху идеята да го събере отново с бившата му съпруга. Присъствието на общото им дете подхранва неговата решителност, оставяйки настоящата ни семейна динамика в хаос.
