Казвам се Мария и историята ми започва в мига, в който тишината в дома ми стана оглушителна, след като децата ми заминаха да учат в други градове. Между студените стени бях принудена да се изправя срещу собствените си страхове, съжаления и въпроса: коя съм аз без ролята на майка? В тази болезнена одисея открих, че празнотата, оставена от тяхното заминаване, може да бъде началото на един нов живот.
В тази история разказвам за болката и самотата, които изпитахме със съпруга ми Георги, когато трите ни пораснали деца се отдалечиха от нас. Сблъскахме се с празното гнездо и започнахме да се питаме какъв е смисълът на живота ни, след като вече не сме нужни като родители. Това е разказ за загубата, надеждата и преоткриването на себе си.
Казвам се Мария и живея сама в тристаен апартамент в Дружба, който някога беше пълен с детски смях и шум. Децата ми, Ива и Любомир, отдавна са поели по своя път, а аз останах с тишината и спомените. Всеки ден се боря със самотата, надеждата и въпросите, които не ми дават покой.
