От първия ден хората ме наричаха „надарен“. Рядко това ме караше да се чувствам специален – по-често бях подвластeн на чувство за тежест и самота. Това е моят разказ за търсенето на принадлежност и смисъл в свят, който вижда само етикета, а не човека зад него.
Родих се с клеймото на изоставеното дете – майка ми ме остави в родилното отделение на болницата в Пловдив. През годините преминах през пет различни приемни семейства, всяко със своите болки и разочарования, докато не срещнах хора, които наистина искаха да ме обичат. Това е моята история за страха, надеждата и борбата да повярваш, че заслужаваш любов.
Още от първия ми вик в родилното, съдбата ми беше белязана с болка и самота – майка ми ме изостави заради рядко заболяване. Израснах по домове и приемни семейства, където всеки ден беше борба за приемане и любов. Въпреки всичко, не спрях да търся своето място и да се боря за щастие.
