Никога няма да забравя вечерта, в която заварих дъщеря си Мария в контракции, докато готвеше вечеря, а зет ми Петър спокойно гледаше мача. Този момент ме накара да се замисля колко често жените в нашето семейство и общество поставят себе си на последно място. Това е моята изповед за вината, пропуснатите разговори и надеждата, че можем да променим нещо заедно.