Вярвах, че бракът ми е стабилен, изграден на доверие и взаимно уважение. След десетилетие заедно, никога не съм си представяла, че външен човек може да разруши това, което имахме. Но понякога най-близките до нас хора могат да се превърнат в най-разрушителните сили в живота ни.
Претоварена от бурна връзка, взех импулсивното решение да напусна съпруга си, докато беше на работа. Сега се боря с последствията от избора си и сложните емоции, които съпътстват такова променящо живота решение.
Дъщеря ни беше само на три, когато Мария реши да си тръгне. Напрежението в дома ни се натрупваше с месеци. – Какво я накара да си тръгне?
„След десетилетие брак и отглеждане на две енергични момчета, животът като домакиня далеч не е лесен. Иван е на девет, а Петър е на шест. Между училищните ангажименти, тренировките по футбол и безкрайното пране, едва имам момент за себе си,“ споделя 36-годишната Мария. Бях на 25, когато срещнах Георги. Повечето ми приятели вече бяха женени и се чувствах сякаш изоставам.“
„Като всяка жена, винаги съм мечтала за щастливо и силно семейство. Женени сме от 10 години и през тези години съм изпълнявала перфектно ролята си на съпруга – винаги подкрепяйки съпруга си, който носи парите вкъщи,“ казва Мария. „Направих всичко възможно, за да подобря живота ни по всякакъв начин. Исках домът ни да бъде приятен, красив и уютен. Но…“
