В тази история, разказвам за живота си, изпълнен с любов и предателство. Срещнах Виктор, който ме научи на истинската стойност на доверието и прошката. Въпреки трудностите, които преживяхме, любовта ни остана непоклатима.
След двадесет години отсъствие, Сузана се завръща в родното си българско село, където е родена извънбрачно от майка си Барбара. Надявайки се на помирение и приемане, тя се сблъсква с непроменените предразсъдъци и спомени на селяните. Историята разказва за надеждите, разбити от реалността, и за любовта на майка, която не успява да защити дъщеря си от жестокостта на обществото.
Историята разказва за предателството на най-добрия ми приятел, което ме остави опустошен и объркан. В търсене на утеха и разбиране, се обърнах към отец Иван, който ми помогна да намеря пътя към прошката и вътрешния мир. Това е разказ за болката, изцелението и мъдростта, която идва от неочаквани места.
Изминаха пет години и все още не мога да се накарам да те нарека по име. Оставаш жената, която се опита да открадне съпруга ми и бащата на децата ми. Да, съпругът ми беше глупав, че се поддаде на теб, но това не е за него — това е за ТЕБ. Ти си тази, която загуби. В моите очи (и в очите на много други) ти си нищо повече от лош спомен.
Мислех, че съм намерила своята сродна душа, някой, който ме разбира като никой друг. Изненадващо, тази нова любов не отклони кариерата ми; напротив, тя подхрани амбицията и стремежа ми.
