Казвам се Елица и живея в София. Моят съпруг, Димитър, сякаш е призрак в собствения ни дом – или е при майка си, или работи до късно. Най-болезненото е, че той не вижда нищо нередно в това, а аз се боря с усещането за самота и отчаяние.