Казвам се Снежана, на 59 години съм и живея в Пловдив. Преди двадесет години напуснах дванадесетгодишната си дъщеря Мария, за да работя в Италия, вярвайки, че това е единственият начин да оцелеем. Днес Мария не иска да ме погледне, а аз се чудя дали наистина имах избор.
Казвам се Мария и от шест месеца майката на съпруга ми, баба Стефка, не е стъпвала у дома ни и не се интересува от внуците си. Живея в капана на болката на децата ми и тежестта на едно мълчание, което разяжда семейството ни. Това е моята история за празнотата, която може да разруши хармонията в един дом.
Вече шест години съм омъжена за Петър – човекът, когото обичам, но и човекът, с когото деля най-голямата си болка. Мечтая да стана майка, а той не може да си представи живота ни с дете. Това е историята на нашата любов, разкъсвана от една неизказана пропаст.
Казвам се Мария, на 59 години съм, а дъщеря ми Виктория е на 32. Преди двадесет години напуснах България, за да работя в чужбина и да й осигуря по-добър живот, но днес тя ми се сърди, че съм я оставила, когато най-много ме е имала нужда. Това е моята изповед за вината, самотата и трудните избори на една българска майка.
Бях на гарата в Пловдив, когато за последно прегърнах дъщеря си, преди да замина за Гърция. Всяка вечер се питах дали съм предател или просто майка, която иска по-добро бъдеще за детето си. Сега, години по-късно, тя не може да ми прости, а аз не мога да си простя.
В тази история разказвам за болезнената раздяла с любимия човек, за съмненията, които разяждат връзката, и за срещата, която преобръща целия ми свят. През очите на Елица ще преживеете предателството, самотата и надеждата за прошка. Това е разказ за изборите, които правим, и за последствията, които не можем да върнем назад.
В този разказ споделям най-болезнения момент от живота си – когато бившият ми съпруг, след години изневери и отсъствие, поиска да се сбогува със сина ни. Преживявам вътрешна борба между гнева, болката и желанието да защитя детето си. Историята ми е покана за размисъл – какво означава прошката и как се взема правилното решение, когато сърцето ти е разбито.
Още от първия миг, в който се събудих до Мария, знаех, че нещо не е наред. Въпреки че тя беше млада, красива и пълна с живот, мислите ми все по-често се връщаха към първата ми съпруга, Елена, и дъщеря ни Калина. Сега стоя на прага на избор, който може да съсипе всичко – или да ми върне това, което никога не съм спирал да обичам.
Всичко започна с една вечеря, която промени живота ми. Мъжът ми, Стефан, се скара с моето семейство и оттогава отказва да ги вижда. Сега живея между двата огъня – любовта към него и обичта към родителите си.
В този разказ споделям как бракът ми с Петър се разпадна заради неговата неспособност да се отдели от майка си. Преживях години на компромиси, самота и отчаяние, докато накрая не достигнах до точката на пречупване. Сега се питам: заслужава ли си да жертваме себе си заради чужди страхове и навици?
В тази история разказвам за най-добрата ми приятелка Яна, която преживя тежка раздяла с приятеля си Виктор. Ставам свидетел на нейната болка, отчаяние и борба да намери себе си отново, докато се опитвам да ѝ помогна. Историята разкрива сложните отношения между приятелството, любовта и прошката.
В този разказ споделям най-болезнената и най-светлата част от живота си – борбата за връзка със сина ми и внука ми, след като семейството ни се разпадна. През очите на един баща, който се чувства изоставен, ще ви разкажа за самотата, надеждата и силата на прошката. Това е история за пропуснати моменти, но и за чудото на една неочаквана среща.
