Казвам се Ева и никога не съм си представяла, че раждането ми ще се превърне в история, която ще разказват поколения. Всичко започна в една бурна нощ, когато останах сама вкъщи, а завърши в болницата, заобиколена от непознати. Това е разказ за моята борба, страх и силата, която открих в себе си, когато всичко изглеждаше изгубено.
Никога няма да забравя момента, в който докторката ми каза: „Господин Петров, честито, станахте баща на тризнаци.“ Светът ми се преобърна, а това, което трябваше да е рутинно раждане на второто ни дете, се превърна в най-вълнуващата и ужасяваща нощ в живота ми. Това е моята история за любовта, страха, борбата и силата на семейството в сърцето на София.
В тази история разказвам как почти родих у дома, докато приготвях вечеря за съпруга си Петър. Преживях тежък момент, в който осъзнах колко много съм се изгубила в ролята на съпруга и домакиня, забравяйки за собствените си нужди. Семейните конфликти и очакванията към жената в българското общество ме накараха да се замисля кое е наистина важно.
Раждането на дъщеря ми, Яна, преобърна живота ми и на съпруга ми Димитър. Вместо очакваното щастие, домът ни се превърна в арена на напрежение, когато свекърва ми, Мария, реши да се нанесе при нас. Това е моята борба за пространство, разбиране и любов в едно българско семейство.
