Още щом зърнах сина си Антон, сърцето ми се сви – косата му беше сребриста като лунен лъч, различна от всички в рода ни. Това, което първоначално изглеждаше като чудо, бързо се превърна в източник на подозрения, клюки и болка. Разказвам ви за борбата си да защитя детето си от предразсъдъците на близките и съседите и да му дам любовта, която заслужава.
Казвам се Лилия и никога няма да забравя нощта, в която ме изгониха от собствения ми бал заради цветната ми рокля. Докато плачех на паркинга и звънях на най-добрата си приятелка, усещах как светът ми се срива. Тази нощ ме научи колко е трудно да си различен в малък град, но и колко е важно да намериш сили в себе си и подкрепа в семейството.
Казвам се Боби и цял живот съм бил различен – израснах в малка къща край гората, далеч от града, и това ме направи обект на подигравки. След години на самота и болка, тази есен прекрачих прага на ново училище в Пловдив, решен да не се крия повече. Историята ми е за страха, смелостта и за това как най-големите ни рани могат да се превърнат в нашата сила.
