Казвам се Лилия и никога няма да забравя последния поглед, който си размених с брат ми Димитър на брега на Искъра. Един обикновен летен ден, изпълнен с детски смях, се превърна в трагедия, която разкъса нашето семейство. Тази история е моят опит да намеря смисъл в болката и да споделя с вас думите на Димитър, които още ме преследват.