В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам като майка, когато синът ми, вече зрял мъж с жена и дете, все още разчита на нас за финансова подкрепа. Разкривам семейните ни конфликти, съмненията и вината, които ме измъчват, докато се опитвам да намеря границата между любовта и помощта. Питам се дали сме го разглезили или просто животът днес е твърде труден за младите семейства.
Винаги съм вярвала, че подкрепата към децата ми е най-голямото ми призвание. Но когато осъзнах, че помощта ми ги разделя, а не ги сближава, трябваше да избера между тяхното щастие и собственото си спокойствие. Сега стоя на прага на нов живот, изпълнена с вина, но и с надежда.
В един миг, на прага на дома на бъдещата ми снаха, се сблъсках с всичко, от което се страхувах – пиян баща, разпадащо се семейство и усещането, че синът ми върви към пропаст. През целия си живот съм помагала на чужди деца, а сега не мога да помогна на собствения си син. Тази история е за болката, вината и надеждата, че любовта може да промени съдбата.
