Аз съм Мария, майка на двама сина, и днес ще ви разкажа за болката и безсилието, които изпитвам, когато виждам как по-големият ми син, Георги, се превърна в прислужник в собствения си дом. Снахата ми, Ива, го кара да върши цялата домакинска работа, а той мълчи и търпи. Питам се – къде сбъркахме като родители и как да помогна на детето си, без да разбия семейството му?
Синът ми, Димитър, поиска да се премести да живее на вилата с годеницата си. Аз се противопоставих, защото смятах, че е твърде млад и не е готов за такава стъпка. Историята разказва за нашия конфликт, моите страхове и опитите ми да го подкрепя по друг начин.
Нашата дъщеря, Емилия, е на 30 години и съпругът ми и аз сме все по-загрижени, че тя може никога да не намери своя собствен път и да напусне дома ни. Емилия работи дистанционно, рядко излиза навън и социалният ѝ живот е практически несъществуващ. Как ще срещне някого, който може да види отвъд нейния затворен начин на живот?
