Казвам се Зорница и вече година живея с майка ми в нашия апартамент. Нейното присъствие разклаща връзката ми с мъжа ми и двете ни деца, а аз всеки ден се боря със себе си – лоша дъщеря ли съм, че копнея за спокойствие и лично пространство? Тази история е за болката, вината и невидимите рани, които понякога оставят най-близките ни хора.
Казвам се Зорница и вече година живея с майка ми под един покрив. Нейното присъствие разклаща връзките между мен, съпруга ми и двете ни деца. Всеки ден се боря със съвестта си – лоша дъщеря ли съм, щом копнея за собствено пространство и спокойствие?
Още от първия ден на брака ми с Йордан усещах, че нещо не е наред, но се надявах щастието да дойде с времето. Открих, че той тайно изпраща половината си заплата на майка си, докато аз се борех сама с проблемите ни. Сега се чудя дали любовта е достатъчна, когато доверието е разбито.
