В този разказ споделям как майка ми никога не прие съпруга ми, а нейните язвителни думи само задълбочават отчаянието ни. Съпругът ми работи до изнемога, за да издържа семейството ни, докато аз се грижа за нашия аутистичен син, Михаил. Всеки ден е борба за оцеляване и достойнство в сянката на семейни конфликти и неразбиране.
Всичко започна с един бурен скандал между съпруга ми Петър и баща ми, който промени живота ни. Изправени пред финансови трудности и семейни конфликти, трябваше да намерим сили да се изправим срещу страховете си и да преосмислим какво означава да бъдеш семейство. Това е моята история за прошка, компромиси и надежда.
Казвам се Елица и никога не съм си представяла, че ще бъда изключена от най-важния ден в живота на дъщеря си. След развода с Иван, животът ми се преобърна, а новото ми семейство се превърна в бойно поле между миналото и настоящето. Сега, когато дъщеря му Мария ме изключи от сватбата си, се питам – заслужавам ли тази болка?
Бях любимата дъщеря на татко, но сега съм на ръба да бъда изгонена от дома, в който съм израснала. Живеем петима души в тристаен апартамент в Люлин – аз, шестгодишният ми син, родителите ми и по-малкият ми брат Стефан. Сблъскваме се с липса на пространство, напрежение и стари рани, които никога не са заздравели.
