В един обикновен вторник вечерта, съпругът ми Петър влезе вкъщи и без да ме погледне, каза, че иска развод. В този миг си спомних думите на майка ми: „Понякога мълчанието е по-силно от всяка буря.“ Историята ми е за предателството, болката и избора между гордостта и прошката.
В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато загубих баща си, без да съм го чул истински. През годините пренебрегвах съветите му, гонейки сляпо мечти и успехи, докато не осъзнах цената на това. Сега се питам дали някога ще мога да си простя и какво бих дал, за да върна времето назад.
На 25 години се озовах в ролята на самотна майка, след като съпругът ми реши, че предпочита свободата на ергенския живот пред семейните отговорности. Дъщеря ни, Емилия, беше само на четири години, когато той ни напусна. Беше претоварен от изискванията на семейния живот и избра да преследва собствените си интереси, оставяйки ни да се справяме сами. Сега, години по-късно, се оказвам в конфликт с Емилия относно нейната семейна динамика.
