Когато се преместих със семейството си в Бургас, мечтаехме за спокойствие и ново начало. Роднините обаче често нахлуваха неочаквано, превръщайки дома ни в постоянен пансион. Едва когато събрах смелост да поставя граници, осъзнах колко е трудно да отстояваш своето, когато се отнася до близки хора.
Започнах работата си в едно огромно имение в полите на Витоша, мислейки, че е само още един ден от тежкия ми живот като чистачка. Никога не съм подозирала, че точно там ще срещна майка си, която всички мислеха за изчезнала безследно преди шест години. Сега, когато вече знам истината, дишам с трудност и се чудя дали да простя, или завинаги да остана затворена в болката от внезапното си осиротяване.
Казвам се Ивана и никога няма да забравя момента, в който свекърва ми Мария ми каза, че едно внуче ѝ е достатъчно. Тази реплика промени завинаги отношенията ни и ме накара да преосмисля какво означава семейство. Това е моята борба за щастие, разбиране и място под слънцето в свят, където очакванията често надделяват над любовта.
