Истината ме връхлетя рязко и без предупреждение – точно в онази нощ, когато вече никога нямаше да чуя гласа на мама или да видя усмивката на татко. Моят свят се срина безшумно, а аз останах сама, вцепенена от страх, гняв и чувство за вина. Оттогава нося белега на тази нощ и все се питам – защо точно на мен?
Казвам се Анка Георгиева, майка на три деца от София, квартал Люлин. В нощта преди Бъдни вечер, отчаяна от глад и безнадеждност, посегнах към крадена храна в кварталния магазин. Срещата ми с полицай, появил се на мястото, промени не само живота ми, а и вярата ми в хората.
В един мразовит следобед, докато ровех из дрехите в малък софийски магазин за втора употреба, намерих писмо, скрито в подплатата на стара рокля. В този момент животът ми беше на ръба – бракът ми се разпадаше, а майка ми беше тежко болна. Това писмо преобърна всичко и ми даде сили да се боря за себе си и за семейството си.
