Стоях в кухнята на бабиния апартамент в „Люлин“, а майка ми ме гледаше така, сякаш съм ѝ забила нож, само защото отказах да облека роклята за годежа на братовчедка ми 😶. После излезе нещо, което не знаех за нея и за баща ми, и изведнъж вече не бях сигурна кой кого съди и защо 😳. Опитвах се да съм себе си, ама вкъщи това винаги е било приемано като инат, не като нормално нещо. И сега още се чудя дали аз прекалих, или просто ми писна да живея по чужд калъп 🤷‍♀️.