Още от дете живея под строгия контрол на майка ми, Мария. Дори след като се изнесох и започнах самостоятелен живот, тя не спря да се меси във всичко, което правя. Историята ми е за борбата между любовта към родителя и нуждата от свобода, за болката от неизказаните думи и за тежестта на семейните окови.
От деня, в който станах част от семейството на Михаил, се чувствах като аутсайдер. Въпреки непрекъснатите ми усилия да се свържа и подкрепя тях, беше очевидно, че не съм истински приета. Като учител често помагах на свекърите си с образователни съвети и уроци за техните деца, но когато се сблъсках със собствените си предизвикателства, те бяха забележимо отсъстващи.
Майка ми винаги е проповядвала независимост. През цялото ми детство тя подчертаваше, че жената трябва да бъде самостоятелна и да не очаква помощ от другите. Но сега тя има нужда от помощ и изведнъж очаква аз да се намеся. Не е ли това противно на това, което ме учеше? Но първо нещата по ред. Когато навърших осемнадесет
