Казвам се Мария и преди пет години взех решение, което преобърна живота ми – спрях да харча пари. Историята ми е изпълнена с болка, самота и неочаквани уроци за това какво значи да оцеляваш в България без удобствата на съвременния свят. Това е разказ за битката ми със себе си, със семейството и с обществото.
Когато бях на три години, баща ми ни напусна, а майка ми замина за чужбина, за да изкарва прехраната ни. Израснах с баба ми, която ме научи на всичко, но винаги се чувствах самотен и изоставен. Сега, когато майка ми се върна, трябва да реша дали мога да й простя.
Мария, моята 70-годишна приятелка, живее сама без съпруг и деца, които никога не я посещават. Въпреки че някога бяхме колеги и тя ми помогна да се установя в новата си роля, когато се пенсионира, сега съм загрижена за нейната самота. Тази история разказва за нейните избори и последствията от тях.
Живея сама в София, град, който никога не спи, но въпреки това се чувствам изолирана. Въпреки че съм постигнала независимост, самотата ме преследва и ме кара да се замисля за истинското значение на свободата. Историята ми разказва за борбата между независимостта и самотата в един голям град.
Отглеждането на сина ми самостоятелно никога не беше лесно, но го правех с любов и отдаденост. Сега, когато той изгражда нов живот със съпругата си, се чувствам като външен наблюдател, чудейки се къде сбърках.
Една майка се бори с емоционалната дистанция, която се увеличава между нея и нейните пораснали деца. Тя се пита дали последните ѝ решения са били твърде строги и търси съвет как да постъпи.
Животът има начин да ни изненадва, когато най-малко го очакваме. Това е историята за това как един случаен коментар от дъщеря ми отвори врата към минало, което смятах за затворено, разкривайки тихите борби на бившия ми свекър. Понякога не всички истории завършват с помирение.
Посветих живота си на отглеждането на дъщеря си, за да й осигуря всяка възможност за успех. Тя порасна, премести се и създаде собствено семейство. Сега тишината от нейна страна е оглушителна и се чудя дали съм забравена.
Емилия избра да се дистанцира от семейството си след ожесточен спор. Сега, на 40 години, тя размишлява върху изгубените години и връзките, които можеха да бъдат.
Лидия никога не харесваше снаха си, но никой не очакваше такова отношение към наследника на семейството. Жената крещеше, че Сара трябва да напусне дома им с детето.
Някога педантична домакиня, която приготвяше изискани ястия и поддържаше дома си безупречно чист, сега бърза през задълженията и разчита на храна за вкъщи. Готви само през уикендите, правейки достатъчно, за да се справи.
