Светът ми се срина, когато жена ми Мария ме напусна и остави мен и нашето бебе сами. Преживях отчаяние, страх и безсънни нощи, докато се учех да бъда баща и майка едновременно. Това е моята борба със самотата, предразсъдъците и надеждата, че един ден ще мога да простя – и на нея, и на себе си.
В един миг загубих всичко – дом, съпруга, сигурност. Останах сам с двете си деца, борейки се с отчаянието и страха, но намерих подкрепа там, където най-малко очаквах. Това е моят път през болката към нова надежда и истинското значение на думата ‘дом’.
Седя на кухненската маса, стиснала чаша чай, докато в главата ми ехтят думите на Иван. Влюбих се в човек, който няма дом, няма стабилна работа и отглежда две деца сам. Сега се чудя дали любовта е достатъчна, за да преодолея страха си от несигурното бъдеще.
Безсърдечен дядо изгонва сина си и неговата малка внучка от дома, оставяйки ги да се справят с несигурно бъдеще на улицата.
