На 23 останах сама с малкия си син, след като съпругът ми ни изостави. Години по-късно, когато синът ми доведе снаха ми у дома, се сблъсках с нова болка – обвиненията, че руша семейството му. Тази история е за самотата, жертвите и копнежа за признание в едно българско семейство.
Изпитвам дълбока благодарност към сина си, който се превърна в моя спасителна линия в тези трудни времена. След като баща му ни изостави, когато беше само малко дете, се борех да свържа двата края. Единственото, което ни държеше на повърхността, беше малкият апартамент, който наследих от баба си. Сега синът ми ми помага финансово, но настоява съпругата му никога да не разбере.
Отглеждането на сина ми самостоятелно никога не беше лесно, но го правех с любов и отдаденост. Сега, когато той изгражда нов живот със съпругата си, се чувствам като външен наблюдател, чудейки се къде сбърках.
Отгледах дъщеря си сама, след като баща ѝ ни напусна, когато тя беше съвсем малка. Живеехме в уютен двустаен апартамент и винаги се стараех да ѝ осигуря всичко необходимо. Тя често обещаваше, че когато порасне, ще направи живота ми по-лесен. В крайна сметка постигна успех и ме подкрепяше финансово, макар че го пазеше в тайна от партньора си. Животът ми се промени неочаквано, когато тя се върна у дома след края на връзката си.
