Казвам се Мария, на 67 години съм и имам една дъщеря – Елица. Винаги съм била до нея, но сега чувам, че се намесвам прекалено много в живота ѝ. Болката от това обвинение ме кара да се замисля дали любовта ми не е станала прекалено задушаваща.
Казвам се Мария и историята ми започва в мига, в който тишината в дома ми стана оглушителна, след като децата ми заминаха да учат в други градове. Между студените стени бях принудена да се изправя срещу собствените си страхове, съжаления и въпроса: коя съм аз без ролята на майка? В тази болезнена одисея открих, че празнотата, оставена от тяхното заминаване, може да бъде началото на един нов живот.
В една студена ноемврийска сутрин чух майка ми да казва, че съм просто тежест в живота ѝ. Без работа, самотна майка, всеки ден се боря с осъдителните погледи на семейството си и с умората от оцеляването. В тази история разказвам как под тежестта на майчинството отчаяно търся себе си, докато всички очакват да се срина.
След развода останах сама със сина си Димитър. Когато най-сетне срещнах човек, който можеше да ми върне усмивката, синът ми направи всичко възможно да провали връзката ни. Сега всеки ден се боря между желанието да му простя и болката, че съм изгубила себе си.
В тази история разказвам за най-тежкия период в живота ми, когато трябваше да подкрепя дъщеря си Мария, след като баща ѝ я изостави, а после и мъжът, когото тя обичаше, я предаде по същия начин. Преживяхме заедно болката, срама и мълчанието, които се стовариха върху нас, но открихме нова сила в любовта помежду си. Това е разказ за прошката, за страха от осъждането и за безусловната подкрепа, която само една майка може да даде.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, когато най-добрата ми приятелка, с която делях всичко от ученическите години, се омъжи за бившия ми съпруг. Останах сама в най-тежкия момент, когато синът ми изпадна в беда и имах нужда от подкрепа. Тази история е за предателството, болката и въпросите, които остават без отговор.
Още от малък усещах, че в нашия дом има нещо, което липсва – не само пари, но и баща. Майка ми и баба ми се бореха всеки ден, за да оцелеем, а аз растях с въпроси, които никой не искаше да чуе. Тази история е за болката, срама и надеждата, които ме оформиха.
Започвам разказа си в най-тъмната нощ на живота ми, когато останах сама с малката си дъщеря и без стотинка в джоба. През сълзи и унижения, през безброй откази и предразсъдъци, намерих сили да се изправя и да създам свой малък бизнес, който промени не само нашия живот, но и вдъхнови други жени. Днес говоря пред хората за силата на майчината любов и за това как никога не трябва да се отказваш, дори когато всички врати са затворени.
В тази история разказвам за борбата си като самотна майка в Провадия, опитвайки се да осигуря най-доброто за сина си Калоян. В стремежа си да му помогна, често забравях да му дам свобода да открива света сам. Сблъсъкът между моите страхове и неговите мечти ме накара да се замисля дали наистина му давам шанс да разгърне потенциала си.
Казвам се Виктория и винаги съм била независима, но решението да стана самотна майка преобърна живота ми. След раждането на моите близнаци, щастието ми бе помрачено от неочаквана заплаха, която се прокрадваше в сянка. В тази история ще ви разкажа за борбата си със страха, семейството и истината.
Животът ми се преобърна, когато първият ми брак се разпадна и останах сама с дъщеря си. В отчаянието си потърсих любов отвъд границите и срещнах Димитър, българин, който от години живее в Чикаго. Надявах се на ново начало, но съдбата ми поднесе неочаквани изпитания, които ме накараха да се запитам дали щастието е въпрос на избор или на компромис.
В тази история разказвам за най-тежките моменти в живота ми – когато дъщеря ми Мария преживя същото предателство, което и аз някога изпитах. През болката, мълчанието и отчаянието, открих силата на майчината обич и научих колко е важно да бъда до нея, дори когато думите не стигат. Това е разказ за прошката, семейството и надеждата, която се ражда от пепелта на разбитите мечти.
