От месеци живея в напрежение, откакто майка ми се нанесе при нас. Всеки ден е борба за пространство, спокойствие и личен живот, които все повече ми липсват. Чудя се дали съм лоша дъщеря, защото не мога да понеса тази ситуация.
Казвам се Зорница и вече година живея с майка ми в нашия апартамент. Нейното присъствие разклаща връзката ми с мъжа ми и двете ни деца, а аз всеки ден се боря със себе си – лоша дъщеря ли съм, че копнея за спокойствие и лично пространство? Тази история е за болката, вината и невидимите рани, които понякога оставят най-близките ни хора.
Още с първия ден, в който свекърва ми Мария прекрачи прага на нашия апартамент, разбрах, че нищо няма да е същото. В опита си да помогна, отворих вратата не само за нея, но и за нейните правила и претенции. Сега се чудя дали добрите намерения винаги водят до мир или понякога са началото на най-големите ни изпитания.
Аз съм Пенелопа и животът ми се преобърна, когато съпругът ми Захари настоя баба му да заживее с нас. Семейният ни уют се разпадна под тежестта на неразбирателството, а думата „развод“ прозвуча като гръм в нашия дом. Сега търся съвет и подкрепа, защото не знам дали да се боря за брака си или да избера себе си.
