Отварям хладилника и виждам само светлина и няколко забравени яйца. Синът ми, Калоян, на 32 години, още живее с нас, не излиза, не общува, а аз се чудя къде сбърках като майка. Всеки ден се боря със страха, че никога няма да намери своя път, докато семейството ни се разпада пред очите ми.