Три години бяха изминали от смъртта на баща ѝ, но споменът за последния им разговор я преследваше. Баща ѝ седеше в любимото си кресло, очите му, някога живи и ярки, сега бяха помрачени от времето и болестта. Гласът му, някога силен и властен, беше омекнал до шепот. До него седеше внукът му, който често го посещаваше и знаеше всичко за неговите борби.
Преди да се запознаем, моят партньор имаше семейство, което остави зад себе си. Когато съпругата му разбра, че очаква третото им дете, всичко се промени. Това е история за изборите и съжаленията, които го преследваха.
Емилия избра да се дистанцира от семейството си след ожесточен спор. Сега, на 40 години, тя размишлява върху изгубените години и връзките, които можеха да бъдат.
Лидия никога не харесваше снаха си, но никой не очакваше такова отношение към наследника на семейството. Жената крещеше, че Сара трябва да напусне дома им с детето.
