Казвам се Мария и тази история е за болката, която изпитах, когато зет ми се опита да разруши всичко, което сме градили с години. Семейният ни бизнес беше нашата гордост, но новият член на семейството ни го прие като даденост. Преживях предателство, но и научих ценни уроци за прошката и границите.
Казвам се Мария и цял живот съм работила рамо до рамо с мъжа си в малката ни пекарна в Пловдив. Когато дъщеря ни Ива се омъжи за Петър, вярвах, че ще продължим традицията и ще работим заедно като истинско семейство. Но скоро разбрах, че не всички ценят труда и усилията по един и същи начин.
Всичко започна с една вечеря, на която зетят ми – Мартин – за пореден път намекна, че заслужава повече, само защото сме собственици на малък семеен бизнес. Историята ми е за сблъсъка между очакванията и реалността, за семейните конфликти и за това какво означава да си част от българско семейство, в което всеки трябва да се труди. Питам се: дали младите днес знаят какво е истински труд и семейна отговорност?
Когато семейство Петрови открива, че покойният им баща е оставил семейния бизнес изцяло на най-малката сестра, Мария, старите рани се отварят отново. Въпреки опитите за помирение, семейството се бори да намери общ език, което води до разрив, който изглежда невъзможен за преодоляване.
Бракът на нашата дъщеря донесе радост в семейството ни, но липсата на ангажираност на съпруга ѝ към семейния ни бизнес скоро разкри разрив, който не можеше да бъде поправен.
