В тази история разказвам как загубих брат си Димитър по време на трагичен инцидент с полицията в София. През болката, гнева и безсилието търся смисъл в несправедливостта, която сполетя нашето семейство. Това е моят вик за справедливост и покана към всички да се замислим докога ще мълчим.
Казвам се Мария Георгиева и никога няма да забравя онзи ден, когато огънят погълна не само дома ни, но и най-скъпото ми – сина ми Дани. В тази история разказвам за болката, вината и надеждата, които се преплитат в живота ни след трагедията. Това е разказ за загубата, прошката и силата на едно малко българско село да се обедини в най-тежкия момент.
Казвам се Лилия и никога няма да забравя последния поглед, който си размених с брат ми Димитър на брега на Искъра. Един обикновен летен ден, изпълнен с детски смях, се превърна в трагедия, която разкъса нашето семейство. Тази история е моят опит да намеря смисъл в болката и да споделя с вас думите на Димитър, които още ме преследват.
Казвам се Мария Георгиева и животът ми се преобърна в един миг, когато чух новината за смъртта на сина ми, Димитър. В тази история ще ви разкажа за болката, гнева и безсилието, които изпитах, сблъсквайки се с бездушието на институциите и безразличието на обществото. Надявам се моят разказ да ви докосне и да ви накара да се замислите за това, което се случва около нас.
Нашият син, Михаил, беше гордостта на живота ни, блестящ и обещаващ млад човек с бъдеще, пълно с потенциал. Аз и съпругата ми, Лидия, се посветихме на това да развиваме неговите таланти и да подкрепяме мечтите му. Но когато навлезе в тийнейджърските си години, Михаил започна да се променя по начини, които не можехме да разберем. Тази история разглежда болката от загубата на дете в неизвестното и въпросите, които остават, когато едно семейство е разкъсано.
Тази трогателна история за смелост и саможертва ще докосне сърцето ви. 82-годишната Мария, предана баба, направи върховната жертва, за да защити семейството си по време на опустошителен инцидент в Деня на Благодарността.
