От малка Емилия беше запленена от красотата и разнообразието на цветята. Тя спираше пред всяка градина, която минаваше, омагьосана от палитрата от цветове и форми. В къщата на леля си тя се губеше в градината, привлечена от нежните венчелистчета и ароматните ухания.
Сърдечен разказ за това как вярата и молитвата бяха изпитани, когато свекърът ми се опита да завладее дома ми по време на отсъствието на съпруга ми, оставяйки ме да се изправя пред несигурно бъдеще.
В един свеж есенен следобед брат ми Иван се появи на прага ми, лицето му беше изписано с тревога. Беше неочаквано съкратен и семейството му се бореше да свърже двата края. Без да се замислям, ги поканих в дома си, уверена, че семейната ни връзка ще ни помогне да преодолеем трудностите. Въпреки това, този добронамерен жест скоро се превърна в поредица от недоразумения и конфликти, които в крайна сметка разрушиха отношенията ни непоправимо.
Само дни след като синът ми, Иван, сподели своите притеснения относно брака си, съпругата му, Мария, ме обвини в намеса в техните отношения. Тя не беше готова за моя откровен отговор. Живея тих живот, наслаждавайки се на градината си и спестявайки за малка почивка, намирайки утеха в природата, а не в технологиите.
Безсърдечен дядо изгонва сина си и неговата малка внучка от дома, оставяйки ги да се справят с несигурно бъдеще на улицата.
Госпожа Иванова реши да посети сина си и снаха си, когато пътуваше до София. Рядко ги посещаваше, защото пътуването отнемаше много време. Емили я посрещна весело, прегърна я и я покани в кухнята. Апартаментът беше, както винаги, разхвърлян. Емили не беше много добра в поддържането на ред. Госпожа Иванова все още не можеше да разбере как синът ѝ, който обичаше реда, избра
Оказва се, че не съм отмъстителен човек, което е изненадващо, като се има предвид света, в който живеем. Беше слънчев съботен следобед и се наслаждавах на спокойна разходка в нашата градина, потапяйки се в красотата около мен и вдишвайки свежия въздух. Изведнъж забелязах жена с очила, която ми махаше. Когато се приближих, осъзнах, че това е зълва ми, Мария. Това, което се случи след това, върна болезнени спомени, които мислех, че съм погребала отдавна.
Всеки път, когато нещо не й харесва, тя заплашва да ни изгони, твърдейки, че сме неблагодарни. Сменихме ключалките и сега се подготвяме за неизбежния сблъсък.
Понякога, чувството на разочарование е напълно оправдано. Това е ситуацията, в която се озова Мария, главната героиня на днешната история. Прочетете, за да разберете какво се случи и защо.
Тя просто му даде ключовете от къщата, позволявайки на младата двойка да живее безгрижно. На едва 54 години, тя все още работи и има достатъчно пари, но нещата се обърнаха към по-лошо.
