Когато дъщеря ми се омъжи за своята университетска любов, бях развълнувана за тяхното ново начало. Те се установиха в уютен апартамент в София, докато аз се наслаждавах на пенсионирането си в Пловдив. Малко знаех, че година по-късно ще бъда помолена да се грижа за бащата на зет ми. Това, което започна като временно решение, се превърна в предизвикателно пътуване без лесно решение.
В стремежа си да бъде перфектната баба, много жени губят от поглед собствените си нужди и желания. Това е историята на една баба, която години наред поставяше щастието на внуците си над своето собствено, само за да се окаже изгубена и неудовлетворена.
Преди година моят възрастен съсед, г-н Иванов, претърпя тежко падане, което го остави почти прикован в дома му. Синът му, Марин, живее в другия край на страната и рядко го посещава заради натоварената си работа и младото си семейство. Без никой друг, към когото да се обърне, г-н Иванов често ме молеше за помощ.
Докато наблюдавам как моите връстници процъфтяват в кариерите и личния си живот, аз се чувствам потънала в отговорности. Докато другите сякаш имат всичко под контрол, аз съм оставена да се справям сама, чудейки се защо моят партньор остава неангажиран.
