Студена есенна вечер. Синът ми беше завит в леглото, дълбоко заспал, докато аз седях сама в хола, отпивайки от чаша чай от лайка. Бяхме само двамата сега, макар че неотдавна домът ни беше изпълнен със смях и топлина. Но всичко се промени, когато съпругът ми си тръгна, твърдейки, че е намерил сродната си душа в друга жена. Имах подозрения от месеци, но реалността на неговото предателство все пак ме удари като гръм от ясно небе.
Свекърва ми винаги е имала талант да прекрачва границите. Тя вярва, че знае най-добре и често пренебрегва желанията на другите. Отношенията ѝ с моя съпруг винаги са били напрегнати, подхранвани от нейната притежателност. Наскоро родих нашия син, и без мое знание, съпругът ми я покани да остане при нас. Последвалите събития оставиха семейството ни в хаос.
Дъщеря ми отново се сблъсква с трудности и ме попита дали тя и семейството ѝ могат да се преместят при мен. Ще приема нея и внучката ми; няма да ги оставя без покрив над главите им. Но не искам да виждам съпруга ѝ в дома си. Вече ми е достатъчно; живяхме заедно веднъж преди. Той не знае как да се държи и едва изкарва достатъчно. Може да намери друго място, където да остане.
Отново се опитах да ѝ обясня, че не можем да я оставим тук, в старата ѝ къща; тя трябва да се премести. Моята майка е на 70 години и аз
