След смъртта на съпруга ми останах с къща, пълна със спомени, и син, който се нуждаеше от насоки. Противно на по-доброто си съждение, взех решение, което ни остави и двамата в отчаяние. Сега синът ми скита по улиците, а аз съм останала само със съжаление.
Госпожа Иванова беше на път да вземе внучката си, изпитвайки рядко чувство на радост. Усмихваше се непрекъснато, а токчетата ѝ тракаха по тротоара, както в младите ѝ дни. Причината за щастието ѝ беше, че най-накрая си беше осигурила собствено жилище. Апартаментът беше в нова сграда, просторен и светъл, макар и само с една спалня. Трябваше да спестява почти две години, защото парите от продажбата на селската ѝ къща стигнаха само за
