Казвам се Елена и винаги съм вярвала, че семейството е най-сигурното убежище. Но когато свекърва ми и свекър ми решиха да оставят къщата си само на най-малката си дъщеря, всичко, в което вярвах, се разпадна. От този ден животът на мен и съпруга ми, Иван, се промени завинаги.
Казвам се Георги и след тридесет и осем години видях отново сина си, когото ми отнеха, когато бях още момче. Това е история за разделено семейство, за избори, болка и време, но и за надежда, която никога не умира. Разказвам за пътя си през угризения, тайни и трудния път към прошката.
Казвам се Лиляна и цял живот мечтаех да оставя нещо ценно на децата си – Иван и Ема. Когато позволих на Ема да живее в апартамента ми в София, не подозирах как това решение ще разтърси цялото ни семейство. Това е моята история за доверие, разочарование и трудните въпроси какво означава да си родител.
Казвам се Лена и разказвам за детството си, когато бях отнета от дома и години наред чаках мама да се върне. Преживях разочарование, самота и гняв, но съдбата ми изпрати хора, които ми дадоха нов шанс за любов. Това е история за болката, надеждата и семейството, което можеш да намериш там, където най-малко очакваш.
Аз съм Мария от Пловдив и разказвам как, след пенсионирането си, се превърнах в бавачка на внуците си, докато собствените ми нужди и мечти останаха на заден план. Семейството ми прие помощта ми за даденост, а аз постепенно изгубих себе си. Това е моята борба за глас, уважение и малко лично щастие.
Казвам се Зорница и цял живот гледам как майка ми се бори за брат ми, който е с увреждания. Когато се наложи да поискам помощ от нашия заможен съсед, не подозирах, че ще се изправя пред истинското лице на човешката доброта и алчност. Тази среща преобърна представите ми за хората и ме накара да се замисля за цената на достойнството.
Това е моят разказ за едно лято, в което дадох всичко от себе си за семейството, но вместо благодарност получих студенина и обвинения. Болката ми остана невидима, а жертвата ми – неоценена. Споделям тази история с надежда да бъда чута и разбрана.
Синът ми Даниел години наред се отдалечаваше от мен, а аз си мислех, че това е просто част от порастването. Когато попадна в болница, разбрах, че има цял живот, за който не съм подозирала. Сега се питам дали някога наистина съм познавала детето си.
Животът ми се преобърна, когато започнах да намирам чужди следи около къщата ни в подножието на Рила. Семейството ми не ми вярваше, а съседите ме гледаха с подозрение. Това е моята история за разкъсаното доверие, болката от самотата и трудния избор кого да допуснеш до себе си.
На едно семейно събиране моята дреха става повод за бурна дискусия. Мъжете в семейството ми изразяват неочаквано остри мнения, които ме карат да се изправя пред себе си и пред тях. Тази вечер преобръща представите ми за приемане и ме кара да се запитам кой съм всъщност.
Винаги съм вярвала, че мама обича мен и сестра ми еднакво. Но когато подкрепи само Даниела, почувствах се предадена и ненужна. Това е разказът за моята борба с усещането за несправедливост и опита ми да разбера дали в едно българско семейство наистина може да има равенство.
Казвам се Богдан и преди катастрофата имах всичко – успешен бизнес, семейство, уважение. Един миг ме остави в инвалидна количка и ме накара да се затворя в себе си, убеден, че съм бреме за близките си. Но съпругата ми Зорница и децата ми не се отказаха от мен, а аз трябваше да се науча отново да обичам и да вярвам в себе си.
