След четиридесет години се връщам в родния Сливен, уж само за няколко дни при братовчедка ми, но всъщност търся нещо, което съм оставила тук. Всяка улица, всяка миризма на липа ме връща към младостта и към онази болка, която носех толкова дълго. Не очаквах, че ще го видя – Стефан, момчето, което някога ми разби сърцето, седнал на същата пейка пред училището.