Стоях на гарата с единствен куфар и треперещи ръце, докато дъщеря ми стискаше ръката ми. След години търпение към алкохолизма и униженията на съпруга ми, най-накрая намерих сили да си тръгна. Сега, на четиридесет и две, се питам: възможно ли е ново начало, когато всички около теб шепнат зад гърба ти?
В един обикновен неделен следобед животът ми се преобърна, когато разбрах, че съпругата ми Мария е накарала дъщеря ни Ива да обръсне главата си в подкрепа на болната ѝ приятелка. В този момент се почувствах предаден и объркан – дали наистина правим най-доброто за детето си? Сега се боря с въпроса: кое е по-важно – доброто дело или спокойствието и изборът на собственото ни дете?
В тази история разказвам за един обикновен семеен празник, който се превърна в арена на неочаквани обвинения и разкрития. Моят избор на дрехи стана повод за бурни реакции от страна на мъжете в семейството ми, което ме накара да се замисля за идентичността, приемането и натиска, на който са подложени жените в България. През болката и сълзите открих истинската стойност на себе си и силата да бъда вярна на това, което съм.
На 60 години, аз – Савина, се изправям пред огледалото на живота си и се питам дали някога съм живяла за себе си. След години в брак, изпълнен с компромиси и премълчани истини, сега се боря със страховете и очакванията на близките, които настояват да започна нова връзка. Но аз откривам свободата в това да бъда сама и да се науча да обичам себе си такава, каквато съм.
Винаги съм била различна, но това не ме е спирало да следвам собствения си път. Въпреки натиска от обществото и семейството, продължавам да живея според своите правила. Историята ми разкрива борбата и триумфа на това да останеш верен на себе си.
