Бях застанала пред вратата на майка ми и ръцете ми трепереха, сякаш държах в тях живота си. Изминалите месеци ме бяха изпразнили отвътре, оставяйки само едно глухо усещане за празнота и непреодолим срам. Дали щях да бъда простена, или щях завинаги да остана извън собствения си живот?